Украсяване на сладки за Великден

По стара традиция на Великден раздаваме яйца на най-близките ни хора и се чукваме с тях за здраве. Лично аз, когато боядисвам яйцата си ги нарочвам и си намислям кое за кой мой близък е. Така си представям, че вграждам още по-голяма сила и пожелание за здраве, за хората, които обичам.

Показвам един интересен вариант за декорация на великденски сладки, с които да разнообразим пътра ни празнична трапеза, особенно за радост на децата. Можем и да ги прибавим към уханния козунак и шарените яйца, предназначени за колегите в офиса или приятелите, с които не сме си гостували у дома по Великден, но са близки до сърцата ни.

Аз съм изпекла домашни меденки по традиционна рецепта и съм ги украсила с Royal Icing (Крем Роял, белтъчна глазура)

Всяка година на Възкресение милиони деца по света със затаен дъх очак­ват пристигането на великденската кошничка. Тя се родила като традиция покрай великите християнски пости и станала знак за края им. Тогава в нея слагали месо, яйца и млечни продукти. Ето защо няма как да не радва окото, стомаха и сърцето на християнина. Краят на постите се отбелязвал с изобилна вечеря. В по-далечни времена този пир бил проконтролиран от църквата и включен в църковните догми по следния начин – храната за него се носела с кошница в църквата, за да я благослови отчето. Ето я топлата връзка с днешната великденска кошничка. Интересно е да отбележим, че юдейската традиция на празника Пурим, който също е по това време на годината, включва раздаването на кошници с храна, а героинята на празника се казва кралица Естер. През XVIII в. германските деца в Северна Америка започнали да оставят шапките си, пълни със слама, за през нощта пред домовете си и сутрин ги намирали пълни с боядисани сварени яйца. От XIX в. в кошниците започнали масово да слагат и бонбони – за радост на децата. И яйца, разбира се, грижливо изписани, които служели като подаръци. На някои от тях „източвали“ белтъка и жълтъка и пълнели с дребниподаръчета, досущ като киндерсюрприз.

Днешните великденски кошници са пълни с традициите на миналото – зайчета, пиленца, яйца, бонбони трева и са истински пролетен подарък и за малки, и за големи. Всеки от нас е запазил детето в себе си и онази радост, която получава, като подарява и като му подаряват.

Няма великденска кошница, от която да не стърчат ушите на поне един усмихнат шоколадов дългоушко!

Направо да се чудиш как да го изя­деш! Традицията пак идва от езическа Европа и прочутата зайча плодовитост. Пак германците в началото на XIX в. измислили сладкишите с дълги уши. Днесшоколадовият Бъни за Великден е това, което е шоколадовият Дядо Коледа. Според едно проучване 76% от американците изяждат първо ушите.

След като има шоколадови зайци, ще има и шоколадови яйца, различни по големина.