Коледа за порасналата ми дъщеря

Спомням си, че когато бях малка на Коледа ме пращаха вечерта по някое време до другата стая, а когато се връщах, намирах кутия с подарък за мене: кукла или кънки. Всяка година ми правеха снимка с вече разопакования подарък до елхата, с голяма панделка на главата. 

Не съм сигурна, че някога съм вярвала в дебелия белобрад старец, което от една страна не е редно, защото поне в детските години е хубаво да вярваме в приказното, красивото, в това, че има добро. Но дори и тогава да съм вярвала, постепенно с всяка следваща коледна снимка ставах все по-голяма на височина и виждах нещата все по-различно. Дойде времето, когато не се надигах на пръсти, за да сложа върха на елхата, не исках играчки, не очаквах да намеря шоколади и бонбони в коледното ми чорапче. 

Сега Коледа е, когато се събудя и празничното настроение се носи във въздуха, когато холът ни ухае на канела и ванилия от домашно правените сладки, когато можеш да поседнеш до елхата и да изпиеш горещ шоколад, когато по телевизията дават филми и реклами на кока-кола с дебелия мъж в червен костюм, когато разхождайки се по улицата чувам класическите коледни песни, когато получаваш поздравителни картички по пощата, макар в днешно време това да е отживелица.

Ако имам късмет, Коледа е красивата гледка от балкона – оголените клони на дърветата да са покрити със сняг, всичко да е бяло и приказно. Тогава не са ми нужни скъпи непрактични неща или безвкусици за отбиване на номера, а само нещо малко и символично, заради жеста, заради това, че някой иска да ме зарадва. В такива моменти си мисля как най-важното е, че имам с кого да споделя трапезата си, мислите си, емоциите си..казват, че споделеното щастие, е два пъти щастие. И тогава няма да има значение дали от баницата ти се падне ‘късмет’, ‘нов телефон’ или ‘нова къща’, защото най-голямото щастие, че не си сам в такъв ден.

И като казвам, да не си сам нямам предвид само, че е важно да си заобиколен от хора, а да е именно от такива, които ще те обичат независимо как изглеждаш, какво им казваш или какво правиш, защото си свързан с тях, защото така е в семейството, а Коледа в основата си е това да усетиш важността точно на тази малка общност.

По традиция всяка година по това време се чудя дали ми се е случило нещо съществено през годината, какво ли мога да очаквам през следващата, има ли чудеса и, ако има, колко често се случват, как трябва да ги заслужиш, кой ги прави или те зависят единствено от теб.

Тук може да видите и рецептата и украсата на коледните и други меденки.

Може би чудесата ще да са малки неща, които приемаме за даденост или пък се случват така, че по някаква причина даже не ги забелязваме. Може би чудо е, че всички мои близки хора са живи и колкото се може здрави. Може би чудеса са всички онези неща, които ни се случват и сгряват душата ни в тези студени зимни дни и нощи.

Мили Дядо Коледа, дано си прочел и моите писма, които тогава ти изпращах. Искам си своите чудеса, макар, че съм вече пораснало дете.