Коледни пости

Преди всичко примири се с врага си, като му простиш от сърце; като видиш беден не се отвръщай от него, но му помогни с каквото можеш; не завиждай никому; не осъждай никого; не поглеждай с пожелание; не протягай ръце към онова, което не ти принадлежи; не подавай ухо на клевети и лъжливи сведения за ближния си; нека устата ти да са затворени за всичко лошо за твоя ближен; пости с очи и уши, с ръце и нозе, с ум и сърце! Бъди благоговеен във всичко, – бъди всякога смирен и кротък. Защото каква полза, ако измъчваш тялото си с неядене, а душата ти се надува от гордост? Каква полза имаме от това да бледнеем от пост, когато побледняваме от завист? Що за добродетел е да не пием вино, а да се опиваме от омраза? Или да не ядем риба и месо, а да изяждаме братята си с клевети? И така, като постим телесно, нека постим и духовно; като очистваме тялото с въздържание от храна и питие, нека очистваме душите си от суетни и нечисти мисли; нека се украсяваме с милосърдие, кротост, смирение, примиряване с враговете, с милост към всички наши ближни. Това е пост, приятен на Бога и спасителен за нас. Постихме с пост благоприятен, благоугоден на Господа. Пост на отричане от злото, въздържане на езика, въздържание от гняв, отлъчване от похотите, злословието, лъжите и клетвите. Постът, през който липсват тези прегрешения, е истински и благоприятен".

Коледните или Рождественските пости започват на 15 ноември и завършват на 24 декември - Бъдни вечер.

Те не само издигат духовно-нравствените стремежи у християнина над телесните усещания, но се оказват и изключително здравословни. По време на постите не бива да се консумират ястия от животински произход - месо, мляко, сирене, яйца, кашкавал. Само на Никулден се разрешава риба, т.е. набавят се хранителни съставки, които позволяват да се издържи на белтъчния недостиг. Той е напълно поносим при консумация на боб, соеви продукти, ядки. Разбира се, преяждането е недопустимо.

Основната цел на поста е като потискаме желанията на тялото, да възстановим нарушената хармония между духовното и плътското в себе си. В този период организмът се освобождава от токсични остатъци. Повлиява се благотворно състоянието на кръвоносните съдове, сърцето, бъбреците, стомаха, червата и други органи и системи.

При здравословен проблем обаче е разумно ограниченията в храненето да се прилагат след предварителна консултация с лекар, за да се избегнат нежелани последици. Това се отнася и до захранването от финала на постите до новогодишната вечер.

Ако във вихъра на празниците човек започне отново да яде безконтролно, здравословният ефект от хранителните ограничения е нулев. Телесното тегло със сигурност се повишава. Усещането за тежест и общ дискомфорт е неизбежно. Ето защо самоконтролът и самодисциплината в хапването трябва да се запазват на висота, а менюто от Бъдни вечер до Нова година да се обогатява постепенно.

За целта към растителната храна се добавят мляко и по-леки млечни продукти. Малките количества постепенно се увеличават, включват се растителни масла. Също постепенно и първоначално в малки количества се консумират задушени зеленчуци с парченца месо. Може да се приемат супи с 1-2 лъжици кисело мляко като застройка. Първите няколко дни се яде често, но по малко. След като седмицата превали, количеството на храната за един прием се увеличава, но нараства и интервалът между храненията. Преди Нова година те трябва да са четири. Най-добре е подправките да се включат към шестия ден.

Постепенно се увеличават зърнените храни. Всеки залък трябва да се дъвче продължително.

Принципът на постепенност се отнася и до напитките. Може да се започне с капка алкохол към ароматен чай. На новогодишния празник за предпочитане са червените вина, които съдържат антиоксиданти с противосклеротичен ефект. Не съществуват ограничения за пиенето на билкови чайове с мед, както и за натурални плодови и зеленчукови сокове.

Някога нашите деди са спазвали точно правилата на постите и изискванията в седмицата след тях. За съжаление през последните десетилетия тези правила са почти забравени. Но ако погледнем на традициите с информацията, която днес имаме, ще установим, че строгият ритуал на храненето е всъщност идеална психотерапия. Тя активира човешката самодисциплина при спазване на определен стил на хранене. Тогава вярващият човек сякаш влиза в друго душевно състояние, изолира се от неблагоприятните външни и вътрешни въздействия. И постепенно започва да се чувства бодър, уверен в себе си, волеви. Точно тези усещания е разумно да съхраним и след новогодишния празник. Те със сигурност ще ни направят по-здрави.

Рождественски пост (Филипов пост)

След деня в памет на св. апостол Филип започва четиридесетдневният пост, наричан често "четиридесетница на ап. Филип". Установен е сравнително късно, в чест на Раждането на Спасителя, за да се очистят християните чрез покаяние, молитва и пост и с чисто сърце, душа и тяло благоговейно да посрещнат явилия се в света Син Божий. През дните на поста преди Рождество Христово са празниците на много старозаветни пророци, предсказали раждането на Спасителя.

По своята строгост Рождественският пост отстъпва на Великия и Богородичния пост и не се различава от Петровия. В много устави дните от 20 до 24 декември са свързани с по-големи ограничения подобно на дните преди Великден.

1.	15 - 22 ноември 28 ноември - 5 декември (ст. стил)	само растителна храна с олио	21 ноември (4 декември ст.стил) е Въведение Богородично.
2.	23 - 29 ноември 6 декември - 12 декември (ст. стил)	разрешава се риба
3.	30 ноември - 6 декември 13 декември - 20 декември (ст. стил)	разрешава се риба	От Андреевден до Никулден
4.	7 декември - 13 декември 21 декември - 26 декември (ст. стил)	разрешава се риба
5.	14 декември - 19 декември 27 декември - 1 януари (ст. стил)	разрешава се риба
6.	20 декември - 24 декември 2 януари - 6 януари (ст. стил)	само растителна храна с олио	От Игнажден до Бъдни вечер е Предпразненство на Рождество Христово
	25 декември 7 януари (ст. стил)	Блажи се. Не се пости дори ако се случи в сряда или петък.	РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО

        ' На 5 януари - строг пост (растителна храна без олио), а ако е събота или неделя  - с олио и вино.

Най-общи правила за поста

1. В основата на поста е борбата с греха чрез въздържане от храна. Именно въздържанието, а не изнемогата на тялото, затова всеки трябва да съизмери своите сили, своята подготовка и готовност да пости с правилата за спазване на постите.

2. Постът е аскетичен подвиг, изискващ подготовка и постепенност. Необходимо е постенето да започва постепенно. Отначало се започва с въздържание от блажна храна в сряда и петък през цялата година.

3. Желаещите да постят трябва да се посъветват с опитен духовник, да му разкажат за духовното и физическото си състояние и да го помолят да благослови поста.

4. Болните задължително трябва да се посъветват с лекар. Бременните жени трябва да се отнасят много внимателно към постенето. На малолетните деца и пътешествениците се разрешава облекчен режим.

5. Заговява се (започва се приемането на блажна храна) след дълги пости в празничните дни след литургията, което също трябва да става постепенно.

6. При постите съществуват шест степени на строгост:

• всичко, освен месо (Месни заговезни);
• вкусване на риба;
• гореща храна с растително масло;
• гореща храна без мазнина;
• студена храна без мазнина и без топли напитки (т.нар. сухоежбина);
• пълно въздържане от храна.

В дните, когато се разрешава риба, е позволена и гореща храна, приготвена с растителна мазнина. За спазване на по-строг пост в определени дни е необходимо благословението на свещеник.

7. Пост телесен, без пост духовен, не допринася за спасението на душата, дори напротив, може да бъде и духовно вреден, ако човек, въздържайки се от храна, се протиква със съзнание за собственото си превъзходство. Истинският пост е свързан с молитва, покаяние, въздържане от страсти и пороци, изкореняване на лошите дела, прощаване на обидите, въздържание от съпружески живот, изключване на увеселителни и зрелищни мероприятия, дори гледане на телевизия.

Постът не е цел, а средство за смирение на плътта и очистване от грехове. Без молитва и покаяние постът се превръща само в една диета.

За православния човек постът е съвкупност от добри дела, искрена молитва, въздържане от всичко, включително и от храна. Телесният пост заедно с духовния образуват истинският пост.

Според църковния Устав по време на пост се забранява блажна храна — месо и млечни продукти; само в някои постни дни, се разрешава риба, а в дните на строг пост не се позволява не само риба, но и никаква гореща храна и храна, приготвена с растителна мазнина.

Повярвалите в Христа започнали да постят още от времето на апостолите. Първите християни постили твърде често и продължително, за да се подготвят по-добре за богоугодни подвизи. В първите векове всеки християнин постел не в определено време, а колкото искал и когато желаел. В ІV век намираме вече указания и наредби освен за съществуващите Велик и Петров пост, още и за Рождественския (Коледен) и Богородичен пост. Четирите поста били пригодени към четирите годишни времена.