За случайностите, съдбата и чудесата

Светски новини - Забавлени
Написано от "Посредник" 

В живота на всеки човек се случват невероятни съвпадения - срещи на най-неочаквано място с човек, когото изобщо не си очаквал да срещнеш там, събитиe, което се е случило в същия ден и час като друго, сходно с него, мистични съвпадения на случки, произшествия и имена в живота на различни хора, чудеса, които в един миг преобразяват живота ни. Вариантите са много. И понякога най-големите реалисти и скептици са обзети от съмнения дали все пак това е само игра на вероятността или съвпаденията участват в насочването и оформянето на живота ни, каквато идея поддържа Дийпак Чопра.

В "Мълчанието на агнетата" Антъни Хопкинс 

ловко разшифрова всякакви загадки. Но едва ли е съумял да реши ребуса, който му се случва веднъж в реалния живот. Събитието е толкова невероятно, че е трудно да се повярва в него дори да беше на кино. Преди време сър Хопкинс получава главната роля във филма "Момичето от Петровка" (1974) - филм за любовта на едно руско момиче балерина с американски журналист. Но в нито една книжарница в Лондон той не открил книгата, по която бил написан сценарият. И ето че прибирайки се към дома си, в един павилион в метрото той видял именно тази, забравена от някого книга, изпъстрена с бележки в полетата. След половин година по време на снимките на филма Хопкинс се запознал с автора на романа, който му се оплакал, че изпратил своя последен авторски екземпляр с ремарки по страниците на режисьора, но той го загубил в метрото...

Юнг и явлението синхроничност 

Швейцарският психолог и психиатър Карл Густав Юнг бил убеден, че сред множеството действително случайни и нищо не означаващи съвпадения се срещат и такива, които изразяват реалната връзка, съществуваща между нашето психическо състояние и това, което се случва или може да се случи в околния свят.

"Тези съвпадения, - пише Юнг, - от една страна, разбира се са случайни, но от друга - са толкова малковероятни, че се налага да се предположи съществуването на някакъв обективен закон зад тях, някаква реална особеност на околния свят.

Юнг описва три типа синхроничност. 

• Първият се състои в съвпадение на вътрешния смисъл (на мисли или чувства) с външни събития. 

• Вторият тип това са ситуации, когато човек е сънувал или е имал видение и те съвпадат със събития, които се случват някъде далече, което се потвържадава впоследствие. В такива събития, възникналото знание за случилото се събитие без органите на чувствата. 

• Третата категория засяга преживявания, сънища и видения на нещо, което предстои да се случи в бъдеще и което впоследствие се подтвърждава.

За да се разбере явлението синхроничност, е необходим личен опит от необичайни съвпадения и спонтанна емоционална реакция - учудване, тревога, възхищение, които съпътстват това явление. Синхроничността е трудно да бъде обяснена рационално или да се сметне за чисто съвпадение.

Предсказанията на Едгар Алан По

Едгар Алан По е формулирал няколко правила, които впоследствие активно са използвани от други автори от детективския жанр при създаването на техните произведения. В частност, по мнението на По, е много по-интересно престъпленията да бъдат разкривани не от полицаите, заемащи държавна служба, а от любители.

Той е измислил похвата, при който местопрестъплението е съвършено недостъпно за наблюдателя, но престъпникът успява да намери остроумен начин да влезе, да извърши пъкленото си дело и да изчезне незабелязан. Уликите са съхранени и си стоят непокътнати, но само изключително наблюдателен герой с изострен ум може да ги види. И най-накрая, престъпникът се оказва този, който предизвиква най-малко съмнение. Освен това, когато внимателно се запознаеш с творчеството на Едгар По, неочаквано откриваш, че тънкият аналитичен ум на писателя е бил способен и на повече. Използвайки фактите, известни, както се оказвало, на всички, той правел неочаквани изводи, открития и даже прогнози, които се сбъдвали десетилетия по-късно.

През 1884 г. в съда се водело дело. На 28 юни същата година от английското пристанище Саутхемптън към далечните брегове на Австралия потеглила яхтата “Миньонет” с екипаж от четирима души. Сред морските вълци се оказал и един новак, избягал от родителите си 17-годишен младеж. Името му било Ричард Паркър. Яхтата попаднала в буря и потънала. 16-те дена на дрейф на самоделно направен сал, без запаси от храна и питейна вода, сломили оцелелите. Пръв не издържал младежът, започнал да пие морска вода и отслабнал. Останалите не могли да се справят с глада и... го изяли. Когато скиталците били прибрани от “Монтесума”, един от тях разказал какво им се случило в морето и делото достигнало до съда. Вестник “Таймс” започнал да побликува материали за хода на процеса и изведнъж някой си спомнил, че още в далечната 1838 г., всички подробности били описани от Едгар Алан По в книгата “Повест за приключенията на Артур Гордън Пим”. Съвпадало даже и името на загиналия Ричард Паркър. Интересно е, че и тук Едгар Алан По се оказал родоначалник на някакъв жанр от литературни предсказания.

Сравнително скоро, 100 години след написването на “Повест за приключенията на Артур Гордън Пим”, в книгата било открито още едно загадъчно предсказание. Когато oцелелите се добрали до брега, били поразени от ручей с необикновена вода. “Тя не била нито безцветна, нито имала някакъв определен цвят, движейки се преливала във всички възможни отенъци на пурпура, както се преливат тоновете върху коприна” - разказва Едгар По. И по-нататък: “Загребвайки вода в съд и оставяйки я да се успокои, забелязахме, че се разслоява на множество отчетливо различими жилки, като всяка имаше определен отенък, че те не се смесваха и че силата на сцепление на частиците на една или друга жилка бяха несравнимо повече, отколкото между различните жили. Прекарахме нож напреко на струите и те веднага се събраха, както става с обикновената вода, а когато извадихме острието, никакви следи не останаха. Ако внимателно се прокара нож между две жилки, то те се отделяха една от друга и чак след известно време силата на сцепление ги сливаше отново заедно”.

Докторът по физико-математически науки, професор А.С.Сонин, запознавайки се с този откъс (тази книга е била преведена на руски за пръв път през 1961 г.), с учудване установил, че Едгар По подробно е описал свойствата на… течните кристали, а те били открити половин век след като автора завършил своята повест.

И това не е единственото произведение на Едгар Алан По, в което има подобни прозрения. В разказа си “История с въздушен балон” той описал полет над Атлантика. В действителност такова събитие станало, но век по-късно и въпреки това, читателите му без уговорки повярвали в мистификацията. Защо? За това, защото, както е отбелязал Ф.М Достоевски “неговото въображение има такава особеност, каквато не сме срещали у никого - силата на подробностите”. В разказа “Разговор с мумия” има множество удивителни намеци. Мумията бива съживена с помоща на електрически ток. Днес ни е известно, че именно с помоща на електрически заряд се подновява дейността на спрялото сърце. Оживялата мумия разказва, че хората могат да изпадат в продължителен, т.нар. летаргичен сън, че жизнеспособността на човек може да се преустанови (анабиоза) и че хората могат да живеят по 800 години, както е написано в Библията.

Невероятни съвпадения

Тези случаи са толкова невероятни, че не могат да преминат в главата на нито един писател-фантаст. Фантастите по просто не биха се решили да напишат това, страхувайки се от упреците предизвикани от изникващата неправдоподобност. Само самия живот наистина толкова причудливо преплита нишката на човешките съдби. Него никой не би посмял да обвини в лъжа.

***

Пети декември 1664 г. край крайбрежието на Уелс потънал пътнически кораб. Загинали всички членове на екипажа и пасажерите, освен един. Щастливецът се казвал Хуго Уилямс. Повече от век след това, на пети декември 1785 г., на точно същото място претърпял крушение друг кораб. И отново се спасява един-единствен човек на име... Хуго Уилямс. В 1860, отново-същия пети декември, тук към дъното се отправила рибарска шхуна. Жив останал само един рибар. И той се казвал Хуго Уилямс! 

*** 

На Людовик XVI предсказали, че той ще умре на 21 число. Изплашеният крал на 21 число на всеки месяц седял заключен в своята спалня, никого не приемал, не назначавал никакви дела. Но предпазните мерки се оказали напразни. 21 юни 1791 г. Людовик и неговата жена Мария-Антоанета били арестувани. На 21 септември 1792 г. във Франция била провъзгласена република и отменена кралската власт. А на 21 януари 1793 г. Людовик XVI бил убит. 

*** 

През 1867 г. наследникът на италианската корона херцог д'Аоста се оженил за принцеса Мария дел Поцодела Кистерн. След няколко дни прислужницата на принцесата се обесила. След това охраната при вратата си прерязал сам гърлото. Кралският секретар се убил, падайки от коня си. Друг херцог умрял от слънчев удар... От само себе си, след толкова чудовищни съвпадения се разбира, че животът на младоженците не потръгнал.

*** 

В лондонском Гринбери-Хил били обесени трима убийци. Техните фамилии: Грин, Бери и Хил…

*** 

Жител на Тексас, на име Алан Фолби попаднал в авария и си повредил артерията на крака. Той навярно щял да умре от загуба на кръв, ако случайно наблизо не минал мъж на име Алфред Смит, който го превързал и извикал "Бърза помощ". След пет години Фолби се оказва свидетел на автокатастрофа. Шофьорът на катастрофиралата кола лежал в безсъзнание, с разкъсана артерия на крака. Това бил Алфред Смит.

*** 

В 1944 г. вестника "Дейли телеграф" напечатал съобщение, съдържащо всички кодове на названието на секретната операция по десанта на съюзнически войски в Нормандия. В съобщението били зашифровани думите: "Нептун", "Юта", "Омаха", "Юпитер". Разузнаването се хвърлила да разследва "изтичането на информация". Но съставителят на съобщението се оказал застарял училищен преподавател, озадачен от невероятното съвпадение не по-малко от военните. 

*** 

Жителите на шотландско село гледали в местен киносалон филма "Около света за 80 дни". В момента, когато филмовите герои седнали в коша на въздушния балон и отвързали въжетата, се раздал странен трясък. Оказало се, че на покрива на салона паднал… въздушен балон - едно към едно същият като във филма! А това било през 1965 г.

***

Когато американския астронавт Нийл Армстронг стъпил на повърхността на Луната, за първи път, произнесената от него фраза била: "Желая Ви успех, мистър Горски!". Значението на фразата крие зад себе си интересна история. Когато бил дете Армстронг случайно подслушал кавга на съседите - семейна двойка с фамилия Горски. Мисис Горски говорила на мъжа: "По-скоро съседското момченце ще излети на Луната, отколкото ти да задоволиш жена!".

*** 

На междуградско шосе в Италия се сблъскали два автомобила. Двамата шофьори не пострадали. Радостни, те решили да се запознаят и... изрекли едно и също име и фамилия. Двамата се казвали Джакомо Феличе, което в превод означава "щастлив".

*** 

Когато Марчело Мастрояни в разгара на шумно приятелско парти запял старинна песен "Изгоря този дом, където аз бях така щастлив...", телефонът позвънил “на пожар”. Той не успял да допее куплета, защото му съобщили за... пожар в любимата му вила.. 

*** 

Австралийска акушерка по фамилия Триплет (превежда се като "тройна") се родила на трети март, живее на третия етаж в дом N 3, била три пъти омъжвана, родила три деца и три пъти за своята лекарска практика изродила тризнаци. 

*** 

През 1966 г. четиригодишният Роджър Лозер едва не се удавил в морето край американския град Салем. За негово щастие го спасила жена на име Елис Блейз. През 1974 г. Роджер, който бил вече на 12, платил с услуга за услугата - на съвсем същото място той спасил потъващ мъж, който се оказал... съпруга на Елис Блейз.