Никулден - ден на Бургас!

Моят град

Моят град не е Рим и Виена,

нито Лондон, Париж и Москва.

Той е мъничка светла вселена,

със сърце на туптяща вълна.

Моят град е градът на мечтите -

всяка улица, всеки площад

носят слънце, под стъпките скрито -

бяло слънце от белия свят.

Моят град има тръпнещо име,

благозвучно и кратко – Бургас.

Нещо казва: „Ела, призови ме!“

и невярваща, хуквам и аз

да догоня поредното чудо,

преродено в прахта на града.

После спирам… Забумкало лудо

е сърцето ми… Виждам – това,

дето вика ме толкова време

и ме дърпа с незрими ръце,

нещо иска да дам, да ми вземе -

то е нашето, мое море!

Към града се обръщам и виждам -

цял Бургас гледа него сега -

как на синкави стъпки приижда

да целуне отново брега.

Моят град е градът под звездите,

с дъх на лято, на пясък-искра.

Той е сгушен в очите ми, скрит е,

като мъничка светла сълза.

Моят град е в солта на вълните,

моят град е деня и нощта,

моят град има мен и мечтите,

носи радост и малко тъга…

Аз съм тук – малко зла, малко свята,

някой казва ми с корабен глас:

„Прочети на сърцето словата!“

А там пише просто: „Бургас“…

Невена Елисеева

История 

Района на днешен Бургас, между трите езера Мандренско, Бургаско и Атанасовско и Черно море, директорът на регионалния музей Цоня Дражева определя като „кръстопът на най-древните цивилизации“^[3]. През 17 век е известен с имената Пиргос и Бургос.

Сред първите жители на региона са траки. Предполага се, че около 6 век пр.н.е. по крайбрежието те създават редица градове, като Аполония, Месемврия, Анхиало и други.

В началото на лятото на 2008 г. археолози от Бургаския музей откриват на 10 километра северно от града, в праисторическа могила в местността „Солна нива“, в двора на затвора-общежитие с лек режим по пътя за квартал Ветрен уникални предмети, датирани към епохата на ранния халколит.

Изкопани са над 250 вещи, за най-ранните от които се предполага, че са използвани 6000 години пр. Хр. Те свидетелстват за земеделие, скотовъдство и добив на сол, като поминък на древните обитатели на местността. Открити са и ритуални съдове на царя-жрец. Счита се, че артефактите са най-старите, намирани изобщо по крайбрежието на Черно море, включително в Турция и Кавказ.^[4][5]

По-късно на 15 км югозападно от Бургас е основан римският град Деултум (лат. Colonia Flavia Pacis Deultemsium), който също е бил военна колония, а впоследствие се превръща във важен център на провинция Хемимонтус. От старото име произхождат наименованията Девелт и Дебелт. Тук е бил построен лечебен център до многобройните минерални извори в този район.

През Средновековието на 10 км е построена крепостта Пиргос, разположена на полуостров Форос, край днешния квартал Крайморие. Тя най-вероятно е използвана като наблюдателница и е охранявала подстъпите към крепостите Девултум и Скафида и римския път Виа Понтика. Нейните останки са съществували и през XIX век, за което свидетелстват различни европейци, посещавали района през този период. При археологически разкопки през 2009 година са разкрити част от крепостта и древно селище в близост до него, датиращо от късната античност (V век след Христа).^[6]

Според сведенията на френския консул по Черноморието Шарл дьо Пейсонел (1727-1790) градът започва да се разраства благодарение на търговията и зърноизноса заЦариград в средата на 18 век. Едва през 17 век Бургас получава настоящото си име. Първоначално е наречен Ахело Бургас, а след Освобождението — Бургас.

С оттеглянето на руските войски след края на Руско-турската война от 1828-1829 г. по-голямата част от българското населението на Странджа и крайбрежието напуска родните си домове и, следвайки армията извън пределите на България, се заселва в Украйна, Молдова, Бесарабия и други територии на Руската империя. В следвашите години се завръща част от турското население, избягало преди войната. В изоставените селища се заселват българи от вътрешността на страната, които под влиянието на гръцките учители и свещеници постепенно се погърчват. През 1869 година в Бургас се откриват българско училище и църква в района на днешния храм „Св. св. Кирил и Методий“.

ул. Александровска - 1906 г.

ул. Александровска днес

Градът е освободен от османска власт на 6 февруари 1878 година от руските войски. По това време в него живеят около 2950 души, основно турци, арменци, евреи, българи и гъркомани. Първи кмет на освободения град е Нико Попов — българин, в чието семейство половината хора се смятат за гърци. След подписването на Берлинския Договор Бургас става един от 6-те административни центрове на новосъздадената провинция Източна Румелия. По-голямата част от турското население се изселва в Османската империя, първоначално след Освобождението, а впоследствие и след Съединението на България.

На 29 януари 1895 година емигрантите от Македония в Княжество България създават в Бургас Македонско дружество, нареченоПирин планина в което членуват и емигранти от Одринско. На 12 май 1896 година, по подобие на бургаското македонско дружество „Пирин планина“, по инициатива на Капитан Петко войвода и братята Петър и Никола Драгулеви във Варна се създава Одринско преселенско дружество „Странджа“. ^[7]. През месец декември същата година се изгражда и негов клон в Бургас. ^[7]. На 2 септември 1902 г. двете организации в Бургас се обединяват в Македоно-одринско дружество.

Важен етап от икономическото развитие на Бургас бележи морското пристанище, което е открито на 18 май 1903 година. През 1905 година е основана и Търговска гимназия, а през 1925 година се открива Държавното механо-техническо училище.

В следващите десетилетия градът и окръгът се превръщат в най-големия бежански лагер на България. След Илинденско-Преображенското въстание и особено след Междусъюзническата война от 1913 г. градът и регионът се напълват с бежанци от Източна Тракия.^[7] При избухването на Балканската война в 1912 година 65 души от Бургас са доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[8] По непълни данни на бившата Дирекция за настаняване на бежанските семейства в България, до 1931 година в Бургаски окръг са заселени най-много — 12 155 семейства като общият им брой възлиза на над 60 хиляди души, две трети от които от Източна Тракия.^[7] Останалата част са бежанци отЕгейска Македония, основно от района на Енидже Вардар. Те пристигат в периода 1923–1925 г. и са заселени в Бургас и по крайбрежните селища на север от града. На тяхно място за Гърция заминават по-голямата част от гърчеещите се жители от региона. ^[9]

Сградата на община Бургас

Македонските българи основават в Бургас Македоно-одринското опълченско дружество, Македонското благотворително братство „Димитър Михайлов“, Македонското женско културно-просветно и благотворително дружество „Менча Кърничева“, Македонския младежки сговор „Пелистер“ и др.

През 1928 година Бургаският залив замръзва, което позволява преминаването до остров Света Анастасия с файтони.

След Втората световна война по-голямата част от еврейското население се изселва в новосъздадената държава Израел.

По време на комунистичекото управление на БКП Бургас е превърнат в индустриален център. Частните предприятия и фабрики са национализирани и са построени заводи, най-голям от които е бившият Нефто-химически комбинат.

През 2008 година пред Бургаския административен съд за първи път в България е заведено дело по електронен път^[10].