Кога свършва лятото?

Не знам дали за всеки е така, но едва ли има човек, който да живее близо до морето и то да не е първата му асоциация за лято. „Море” и „лято” сами по себе си са много хубави думи, но те непременно трябва да бъдат свързани и най-вече да бъдат усетени като едно цяло. Но как да си представиш всичко това, ако си някъде далеч, където жегата си е жега, но бленуваш за онази гледка, за която с право може да се каже, че е с дъх на лято.

Морска пяна и солени капки, миди, докъдето ти виждат очите, кръжащи гларуси над пясъчни замъци, стъпки край брега, кораби на заден план и рапан в джоба – спокойно, красиво, изпълнено с надежда, която те кара да мечтаеш, и с малко тъга, че трябва да си тръгнеш. Понякога пък бронзов тен и изрязани бански, сламени чадъри и приятно четиво, студена бира и пържени картофи, или джетове, коктейли с чадърчета и шумни пространства – безгрижно, каращо те да забравиш всички проблеми и да паднат всички задръжки. Във всеки случай си остава море, независимо дали те приканва да влезеш и да минеш шамандурата, дори и знаменцето да не е зелено, или просто да си събуеш сандалите и да почувстваш водата до глезените, както и вятъра в косата си.

Но независимо какво търсиш, едва ли би пропуснал да минеш по главната улица. От едната страна ресторант с бели покривки, сервирани морски дарове в скъп порцелан и чаши за вино, от другата - опашки от хора, чакащи за сладолед във фунийка или за сувенири, типични за курортите. Изведнъж гледаш пред теб групи от чужденци, чудещи се като теб къде да отидат. Поглеждаш ръцете си дали са червени като техните и се чудиш дали презрамките ти са се отбелязали. Купуваш си варена царевица и пуканки, както когато си бил малък. За момент забравяш, че след седмица трябва да се връщаш в офиса при вечно недоволния ти шеф, където няма да те огрява слънцето, а единствено флуоресцентната лампа, където ще търсиш документи в папки, а няма да разлистваш интересно списание. Ах, ако можеше този момент никога да не свърша, никога да не идва края на август.

Кога свършва лятото? Може би когато синоптиците започват да твърдят, че температурите вече не са подходящи за почивки край морето, когато усетиш, че трябва вечер да си слагаш горна дреха и да замениш отворените обувки със затворени, когато отдавна си изчистил седалките на колата от пясъка, а от тена ти почти няма следа, когато започне да се стъмнява преди осем и тръгват новите сезони на предаванията и сериалите по телевизията. Когато започнат да ти липсват дори онези дразнещи неща като комарите вечер и високите цени на всичко, забравяш как те е болял гърба след първата баня и после как кожата ти се е белила, как малки деца са минавали през хавлията ти и почти не те е ударил сърфист, как едва си се измъкнал от медуза, но не и от щипалките и водораслите, как банският ти се е нацапал с мазут и си окапал със сладолед новата си дреха, как джапанката ти се е скъсала и слънчевите ти очила са се счупили.

Въпреки всичко нищо от това не е било изненада за теб, било е част от атмосферата и по някакъв странен начин това също ти е харесвало. И си готов да го направиш пак следващото лято. И да, със сигурност ще го направиш, защото гледайки онази снимка, която си направил по залез с любимите си хора, то значи си е струвало. А и нали си имаш рапан? Винаги можеш да го сложиш до ухото си, да чуеш онзи звук, който те кара да си мислиш, че цялото море е в него, да затвориш очи и мислено да си на пясъка.