Есен

Есента е един от четирите сезона в умерения пояс, заедно с пролетта, лятото и зимата. Астрономически тя започва с есенното равноденствие (около 23 септември в Северното полукълбо и 21 март в Южното). В метеорологията се използва различна конвенция - есенни са месеците септември, октомври и ноември в Северното полукълбо и март, април и май в Южното.



Есента е преходен сезон с понякога доста високи температури в началото (циганско лято) и умерени до по-ниски към края, когато зимното слънцестоене (около 21 декември в Северното полукълбо и 21 юни в Южното полукълбо) бележи астрономическото начало на следващия сезон.

Причини

Есента е сезонът на селскостопанските реколти и на листопада. Есента, както и останалите сезони се дължат на наклона на земната ос, който е 23.5° спрямо орбиталната равнина в която се движи Земята. Поради този наклон различни части на планетата са подложени на различно осветяване от страна на Слънцето. Астрономическата есен започва в деня на есенното равноденствие, т. нар. есенна равноденствена точка, която е около 22 септември за Северното и 20 март за Южното полукълбо. В този ден директните слънчеви лъчи падат точно върху екватора. След този ден, ъгълът на слънчевите лъчи непрекъснато намалява, в следствие на което слънчевото греене и радиация намаляват значително. Започва понижение на температурите с преобладаващо хладно време. Есенното понижение на температурите става със същия темп, както и пролетното повишение. С тази разлика, че в началото на есента те са високи, но около средата на сезона бързо спадат в интервала около и под 15 градуса Целзий (в далечните Северни и Южни райони на планетата дори и отрицателни). Нагретите континентални и водни площи от лятото бързо губят топлина, а в районите зад полярния кръг слънцето залязва и тъмната част на денонощието нараства. Тези фактори водят до повишаване загубата на топлина в Космоса. Студеното, хладно и дъждовно време преобладава в умерените ширини на планетата през този период. След втората половина на сезона, с наближаване деня на зимното слънцестоене времето захладнява трайно, облачността нараства, валежите са продължителни, падат чести и трайни мъгли и духат силни ветрове. Типично в началото или средата на есента се образуват и слани. Към края на сезона, температурите се понижават значително и преминават в интервала около и под 0° С - преход към зимата. Слънчевото греене е незначително, а поради малкия ъгъл голяма част от лъчите се разсейват в атмосферата и тяхната сила достига своя минимум през годината. В последните дни на есента започват превалявания от сняг, като в по-студените части на планетата и някой планинските райони това може да се случи и по-рано. Астрономическата есен завършва в деня на зимното слънцестоене – в края на м. декември за Северното и края на м. юни за Южното полукълба. Тогава слънчевите лъчи идващи под ъгъл 90 градуса падат съответно върху Южната или Северната тропична окръжности и спират миграцията си на юг или север. В този ден слънцето заема най-ниското си видимо положение над хоризонта в това полукълбо, като след това започва бавно да се издига. Видео файл с обяснения за причините:



Астрономическата есен настъпи точно в 6.08 часа на 23 септември. В деня на т.нар. есенно равноденствие денят и нощта са почти равни по продължителност. Светлата част на денонощието ще е 12 часа и 7 минути. Есента идва със слънчево време и максимални температури между 22 и 27 градуса.


Астрономическата есен в Бургас дойде със слънце
Астрономически, есента настъпва с есенното равноденствие (варира: около 23 септември в Северното полукълбо и около 21 март в Южното полукълбо).
Есента е преходен сезон, понякога с доста високи температури в неговото начало (т.нар. циганско лято) и с умерени – до ниски температури, към края на сезона – около 21 декември. Тогава започва зимата в Северното полукълбо.